ДЕБЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕБЀЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е с напречно сечение, по-голямо от средното за дадения вид предмет. Противоп. тънък. Две червендалести, изпечени от слънцето момчета .. , ръфаха сандвичи и дебели резени шунка. Д. Димов, Т, 364. Дебелата дъбова врата, зидовете и тоя ехтеж на чешмата пречеха на пазачите да чуят какво точно говореше Стойчо. Ст. Даскалов, БМ, 58-59. Стаята приемаше светлина само от един вид мазгал, пробит в дебелата каменна стена. К. Величков, ПССъч. I, 32. Тя взе от хазайката си Мина Кабурина забрадка за глава и наметна на раменете си върху зимното палто дебел вълнен шал. Д. Ангелов, ЖС, 207. На тротоара бе застанало високо слабичко момиче с две дебели, лъскаво черни плитки отпред и нова алена пионерска връзка върху бялата си блузка. П. Вежинов, СО, 99. От дебело дърво обръч не става. Погов. Дебел лист хартия. Дебел плат. Дебел дюшек. Дебел кожух. Дебели чорапи. Дебела тояга. Дебело въже. Дебел конец. // За прах, сняг, слана и под. — който е натрупан, наслоен в голямо количество и образува слой, пласт с относително по-голямо напречно сечение от обикновено. Нощес бе паднала дебела слана и побелила тревите и клоните на дърветата. Ив. Вазов, СбНУ I, 121. Два пъти ставах и ходих до прозорчето, като надничах и гледах със завист към планината, която се белееше в далечината, покрита с дебел сняг. Ив. Мартинов, ПМ, 83. "Дебел сняг — голям комат", говореха си селяните и предричаха добро плодородие. Й. Йовков, Ж, 1930, 64. Заглъхват улици, мълчат и тротоари, / .. / и пак на слънцето улегна се прахът, / столичний прах дебел. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 254.

2. Обикн. за изображение с две измерения — на който по-малкото измерение надвишава средното за дадения вид; широк. Той беше също млад човек, мургав, с тъмни очи и сключени, доста дебели вежди, чуваше се как диша дълбоко от вълнение. Д. Талев, И, 402. Дебела черта. Дебела линия. Дебели букви.

3. Обикн. с числ. или нареч. Който има напречно сечение с определен размер. Орната земя може да бъде различно дебела:..; средня орна земя бива от 6 до 9 пръста дебела. Й. Груев, Лет., 1872, 244. Стената е дебела 30 см. △ Снегът е дебел 20 см. △ Външните стени на сградата са по-дебели от вътрешните. △ Двете стени са различно дебели. △ Въжето е доста дебело.

4. За човек или животно или част от тяхното тяло — който има повече месо и тлъстини от нормалното, който се отличава с пълнота; пълен. Противоп. слаб. Манолаки прехвърляше седемдесет и три години. Къс, дебел, с увиснали меса и тлъстини около гушата, той затътри чехлите си и тръгна към чардака. Й. Йовков, ЧКГ, 65. С бързо движение Шишко хвърля автомата си назад, а после, без да става, даде тлъсък на тялото си и дебелото му туловище почна да се търкаля като бъчва по стръмния заден склон на могилката. Д. Димов, Т, 618. Една петдесетгодишна май жена, пълна, с дебело и кротко лице, .. , шъташе пъргаво нещо там. Ив. Вазов, Съч. IХ, 43. Като хапеше дебелите си устни, старият Христакиев започна да разпитва доктор Янакиев какви суми и за какво иска да завещае. Ем. Станев, ИК I-II, 293. Моканина седна до него и видя как дебелите му мазолести пръсти трепереха. Й. Йовков, ВАХ, 111. В тоя манастир живеят около петдесет души здрави и червени мъже, които изядат на деня по две крави ялови, по десет оки дървено масло, по двайсет оки пъстърва и по две дебели свине. Л. Каравелов, Съч. V, 48. На вълка е дебел вратът, защото сам си върши работата. Послов. Дебело бебе. Дебели крака.

5. За глас, звук и под. — който се характеризира с нисък основен тон. Раденко се размърда, пристъпи няколко крачки и заговори. И гласът му бе такъв особен,..- глух, дебел и равен, като на бухал, който буха в изсъхнала гора. Ст. Загорчинов, ДП, 324. От време на време той подвиква на конете и гласът му, дебел и дрезгав, се чува като ръмжене. Й. Йовков, ЖС, 22. Гласът му беше плътен, дебел и напълно отговаряше на кметската му служба. К. Калчев, ПИЖ, 56. Ето там са послушало грамовитото и дебелото мукане на кравата. Л. Каравелов, Съч. II, 124. Широкият бял комин на един английски параход бълва черен дим и с дебелата си сирена предупреждава за своето тръгване. Ив. Мирски, ПДЗ, 136.

6. Прен. За думи, изрази и под. — обиден, неприличен; груб. — Палюнка, не обичам дебелите шеги! — навъси се Колю. К. Петканов, П, 133. Данаил едва се сдържаше да

не измъкне ятагана, като слушаше присмехите, и скърцаше със зъби, за да не изтърве някоя дебела българска ругатня, та така да издаде произхода си. Д. Рачев, СС, 86. Войниците стават един по един, .. , с дебели псувни по най-различни адреси... Л. Стоянов, Х, 132.

7. Прен. Пренебр. Който се проявява, който е изявен в голяма степен; прекалено голям. Говорил на селяните и ги уверявал, че често виждал светиите и приказвал с тях. Дебели лъжи, разбираш? Ив. Вазов, Съч. ХХI, 16. В техните грешки откриваш понякога истина, която не си могъл да откриеш в дебелите умувания на толкова прославени старци-мъдреци! Т. Генов, ДОД, 51. Аз пиша по такъв предмет, от който около стотина фактове и събития само мен са известни, следователно, ако тук-там се срещнат някои дебели погрешки, вярвам, че читателите ще погледнат на тях със снизходително око. З. Стоянов, ЗБВ I, 17. В това отношение мога с народна гордост да похваля милите си съотечественици за освобождението им от онова дебело невежество, което ги правеше неспособни да чувствуват и познават ползите, что принася жената на всякой народ. Н. Начов, Лет., 1873, 102. След едно разрушение на варваризма и дебелия фанатизъм — ще доде ясен ден, ще блесне слънцето на свободата за роба. НБ, 1876, бр. 40, 156. Дебело нахалство.

8. Остар. Който е много гъст, плътен. Тук-таме между гъстите дебели шумаци в най-живописните, но инак страшните места се срещат селца със сламени къщици и с печални видове. Т. Икономов, ЧПГ, 25. Като са пробили дебелите пълчища от народи,.., славените са потеглили за първий път към Каспийското море. Т. Шишков, ИБН, 12-13. // За пасище и под. — който е гъсто обрасъл със сочна и буйна растителност; тучен. По всичкото пространство, дето живеят българи, вий ще срещнете богати нивя, дебели и хубави пасбища. С. Бобчев, ПОС (превод), 55. По дебелите пасбища пасли многочислени стада от различни домашни животни. Г. Йошев, КВИ (превод), 39. Колко е хубава таз разработена самораст!..; в доловете приетни ливади, в полянете дебели паши или жътви още по-спорни. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 9.

9. Прен. Остар. Който е примитивен, прост, груб. Нравите им са много дебели и дору скотски. С. Бобчев, ПОС (превод), 270. На иноземците ще стане по-лесно да си вкарват стоките и да ги продават по каквато щат цена и ние трябва да купуваме,.., а сами не сме вредни да изработим нищо, па и да можем да изработим нещо дебело, то,.., излиза по-скъпо, отколкото чини докараната отвън стока. Н. Бончев, Съч. I, 80. // За физически труд, работа — труден, тежък, груб. Той ся зарече да начне дето и да било, само да работи, и затова ся нагърби на една най-дебела и най-несгодна от архитекторските работи: да събаря сгради. Й. Груев, СП (превод), 192.

10. Остар. Фон. За звук — задноезичен, твърд. В Тетевен пък ъ са изговаря с един особен глас между а и я: къща, гъби, като че думат кяща, гяби и това е.. от неправилното умекотение на дебелите букви к, г, х. БКн, 1859, март, кн. 6, ч. I, 209. Ъ показва твърдото или дебело, а ь — мекото или тънкото произношение. Но тия същите букви — дебел и тънък ер — кога са по средата на думата, са гласни букви и имат особо, тем свойствено, произношение. С. Радулов, НГ, 104.

11. Като същ. Обикн. членувано. дебелият м., дебелата ж., дебелото ср., мн. дебелите. Разг. Човек, който се отличава с голяма пълнота. Девойката седна в ъгъла на срещното седалище, дето седя дебелият. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 14. Дебелите се уморяват бързо. △ Санаториум за дебели.

◊ Дебела Мара. Диал. Растението дебелец, тлъстига. Дебело черво. Анат. Орган на храносмилателната система у човека и бозайниците, представляващ продължение на тънкото черво, в който се разрушава целулозната обвивка на растителните храни и се улеснява тяхното по-пълно усвояване.

? Виждам / видя дебелия край. Разг. Чувствам, разбирам, че ще се вземат строги мерки срещу мене, че ще ме сполети нещо неприятно. Слушах, слушах, па като го сеирдисах: "Че ти да не си ме взел само за разправии, бе господинчо?.. Па, като видя дебелия край, да знаеш как омекна!" Ст. Чилингиров, ХНН, 133. — Абе къде, нали виждаш, не стигат хора. Партията иска доброволци, ние сме длъжни първи да се озовем. Да ида сега и кажа: няма да замина, че съм болен, ще кажат: виж го, видя дебелия край и се чуди как да изклинчи. В. Нешков, Н, 163. Дебел врат. Нов. Разг. Мъж, работещ за определена престъпна групировка и участващ в съответните форми на незаконен бизнес (рекет, незаконна охранителна, застрахователна или друга дейност), чиито външни отличителни белези обикн. са здраво телосложение и дебела и къса шия; борец, мутра, врат, дебеловрат. Дебели вратове ни притиснаха до стената. 24 часа, 1998, бр. 175, 8. Дебела глава. Разг. 1. Упорит, непреклонен, твърдоглав, инат човек. Всичко бе нагласено така, че бдинецът да забрави бдителността си и недоверието към нея [царицата].. И ето сега този Дорослав, тази дебела глава... Колко и да бе очистила великия съвет на болярите от непокорни, все някой бе останал! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 272. За него почнаха да говорят, че е дебела глава, гледаха да го пращат по-често на безплатна работа и го заплашваха, че е граждански мобилизиран и го чака съд, ако откаже. Кл. Цачев, ГЗ, 76.

2. Човек, който трудно схваща, разбира, тъп човек; тъпак. "Дебела глава, от малко не взема ‑..- трябва отблизо да му разправя." Й. Йовков, ПГ, 180. Дебела ми е кожата; имам дебела кожа. Разг. Мога лесно да понасям обиди и оскърбления; не съм чувствителен. Намерих писмото ти в редакцията, съхранено. Кой знае как си ме ругал, а? Нищо, фейлетонистът трябва да има дебела кожа. Ем. Манов, ДСР, 100. Дебела сметка. Разг. Сметка, разход, който възлиза на голяма сума. Приятелят му: "Недей, моля ти се. Не ни оставяй самички, особено срещу такава дебела сметка." Д. Цончев, ЧС, 71. Дебела сянка.¹ Сянка, която е съвсем тъмна и няма никакви светли, слънчеви петна. Горо ле, горо зелена, / пътят ми не е оттука, / ама оттука ша мина, / че имаш сянка дебела / и бистра вода студена. П. П. Славейков, КНП, 87. Дебела сянка.² Разг. Лесна, несвързана с много отговорност и напрежение и сравнително добре заплатена работа. Щом се провали някой по стопанска линия, хайде, викат, върви на културния сектор! А че той бъкел не разбира от култура — няма значение. Сякаш тука не е отговорно място... За дебела сянка го смятат... П. Незнакомов, СНП, 49-50. Дебели са ми очите; имам дебели очи. Разг. Безочлив съм, нахален съм, нямам чувство за срам. Успя да наложи на всички своето желание, защото има дебели очи. △ Дебели ѝ са очите и от нищо не се засрамва. Дебели очи. Разг. Безочливост. Не че пари чак до толкоз са му липсвали,.., и не до там от безгрижие, а от грижата на други, които са знаяли добре мекото му сърце, отворения му джеб — и силата на дебелите си очи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 127-128. Дебелия край. Разг. Строги, крайни мерки, строго отношение. — Ще те науча аз тебе как се работи на своя глава. Виж оня душманин, добре го е рекъл. Гавазин му е, каже. И така ще бъде! Така или... аз знам и дебелия край! Т. Влайков, Съч. III, 249. Имам дебела глава; дебела ми е главата. Разг. Не се вслушвам в съветите на другите, неразбран и упорит съм. — Вие имате дебела глава!... Не мога да се справя с вас! П. Вежинов, ДБ, 205. Налагам / наложа дебелите. Диал. Изгубвам срам, ставам безсрамен. — Измамих се, господин Стремски, отидох си с тая жена! ‑..- Прави лоши работи, ‑.., — безчестно живее, ‑.., — сиреч, как да ви кажа?... Наложила е дебелите, зачерни ми лицето... Нощем се върна у дома, от караул, да си легна, а нея я няма, излязла! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 57. Направям / направя дебели очи. Обикн. в св. Разг. Изгубвам срам, пресрамвам се. Направи дебели очи и изпроси пари. Обръщам / обърна дебелия <край>. Разг. Пристъпвам към строги мерки, почвам да действам строго, да прилагам сила, бой. — Е, как е, другари? — каза след доста дълга пауза Лъвът. — Ще се оправяме ли с добро или трябва да обръщаме дебелия край? П. Незнакомов, СНП, 135. Подчертавам / подчертая с дебела черта (линия) нещо. Книж. Наблягам на някакъв факт, изтъквам голямото значение на нещо. Целият международен печат се озова за тоя документ, като подчерта с дебели линии неговата изключителна важност. Показвам / покажа дебелия край някому. Разг.; показвам / покажа дебелата някому. Диал. Възпротивявам се със сила, опирам се някому. И в края на краищата те и сами заявиха, че на тези български разбойници трябва да се покаже дебелият край. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 38. Работата става / стане дебела. Разг. Положението става опасно, критично. — Друг един генерал,.., попада в обкръжение-е-е. Като вижда, че работата става дебела, скъсва си пагоните, изгаря документите. Н. Антонов, ВОМ, 16. Но един ден,.., го извикаха в отдел кадри на предприятието и му връчиха без особено стеснение заповедта за уволнението като "непригоден". Той прехапа устни. "Работата става дебела" — помисли си той, загледан подозрително в думичката "непригоден". К. Калчев, СТ, 252. С дебела кожа. Разг. Нечувствителен, необидчив. Не се безпокой, той е с дебела кожа, няма да се обиди. С дебели очи. Разг. Безочлив, нахален. Нищо чудно, че така добре се е наредил, той е човек с дебели очи и навсякъде се пъха.

ДЀБЕЛ, ‑та̀, мн. няма, ж. Остар. и диал. Дебелина. Той [носорогът] живей в Азия и Африка, височината му колкото три лахти, а дължината шест; дебелта му е еднаква с дължината. П. Берон, БРП, 101. Храненикът не мо да се мръдне от дебел. БД I, 79. Израсло чудно дърво, / чудно дърво у рай божи, / свамо дебел позлатена, / стеблата му посребрени, / шумата му маламена. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 486-487.