ДЕБЕЛАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕБЕЛА̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Пренебр. 1. Дебелан. От мандрата излезе една дебела фигура и се спусна почти тичешком по пътя за Билинци. Вървя, що вървя, и клекна. Като забеляза, че го наблюдаваме, дебелакът се изправи и прибяга към мандрата. Сл. Трънски, Н, 225. До входа стоеше висок, сух затворник в шарени дрехи. Той ни се усмихна отдалече, .. Главният надзирател — черноок, черновежд дебелак — видя това, закани му се с пръст. Ем. Манов, ПЯ, 89.

2. Прен. Прост, недодялан, невъзпитан човек; простак. Навярно, скитайки из тия дупки, някой дебелак ѝ бе предложил цигара или чашка вино и тя е трябвало да приеме ухажванията му и да му обяснява, че търси само морфин. Д. Димов, ОД, 47. Тогава наместникът събра тайно по-първите от преспанските власи.. Архимандритът им каза свойски, с доверие: — Тия, тукашните дебелаци, не ги бива. Вие сте най-

верните чада на вселенската ни църква. Д. Талев, ЖС, 168. Това пръво възпитание.. може да докара и добри, и зли сетнини на детето; затова и не бива да ся остави в ръцете на простаци и дебелаци слуги и слугини. А. Начев, Лет., 1872, 134.