ДЕБЕЛАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕБЕЛА̀Н, мн. ‑овци, м. Пренебр. Човек с много дебела, затлъстяла и тромава фигура; дебеланко, дебелак. Момичето вървеше бавно и носеше внимателно една котелка. — Еврейка! — извика чипоносият дебелан Йордан. Ем. Коралов, ДП, 10. — Шишко, я се дръпни! — Не виждаш ли, че пречиш, дебелан такъв? П. Бобев, ГЕ 78. Едни дебелановци от ближните места, които се бяха затекли там, разгневиха се за дето ги бяха напразно повикали. Ив. Адженов, ВК (превод), 86.