ДЕБЕЛАШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕБЕЛА̀ШКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Пренебр. Който е присъщ на дебелак; груб, недодялан, просташки. — Ние цялата зима не преставахме да тренираме — казваше той със самодоволно изражение на малко дебелашкото си лице. В. Райков, ПВ, 120. Никой не би предположил, че тая дебелашка, груба, неразвита нравствено по видимому натура е способна за привързаност. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 205. Дебелашко държане. Дебелашка фамилиарност. Дебелашки обноски. // Който по съдържание и форма е груб, просташки. Тя е станала царица на русенските балове. Около нея са звънели с шпори тънки, мургави и глупави кавалерийски офицери и са разказвали в розовото ѝ ухо дебелашки вицове и анекдоти. П. Незнакомов, БЧ, 50. Аз не видях друго освен дебелашки литографии, нацапани небрежно и неумело с багрило. Ив. Вазов, Съч. IХ, 127. — Чувате ли вие, аз съм кръстник,.., каквото кажа аз, това ще бъде,.. Махнете си оттука гайдата; не ми се слуша вашата дебелашка свирня. Ил. Блъсков, ПБ III, 21.

ДЕБЕЛА̀ШКИ. Пренебр. Нареч. от прил. дебелашки; грубо, недодялано, просташки. Той влезна дебелашки вътре, хлопна грубо и заключи вратата, като измърмори някаква псувня по сръбски и тръшна нещо тежко на пода. Ив. Вазов, Съч. VIII, 151. Всичко това беше дебелашки глупаво и хората предпочитаха Моко да е изкопал имането на цар Дарий, отколкото отново да берат страх из мрачините на подземното царство. С. Чернишев, ВМ, 124.