ДЕБЕЛИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕБЕЛИНА̀ ж. 1. Обикн. ед. Размерът, големината на някакъв предмет по напречното сечение или на изображение с две измерения по отношение на по-малкото измерение. Землянката беше изкопана само за няколко часа. Покриха я с дървета, засипаха я с пръст на дебелина около половин метър. Д. Ангелов, ЖД, 379. Чехословашките инженери са създали два уникални прокатни стана, които произвеждат стоманени листове с дебелина 7 микрона. К, 1963, кн. 1, 45. При ръчното шиене се използуват игли с най-различна дебелина и големина. Н. Афлатарлиева, ТДО, 11. Започна [византиецът] да хвали здравината на тухлите, които се редуваха с едри камъни, броеше на стъпки дължината на четвъртитите кули и пресмяташе дебелината на зида, дето си бяха разбивали главите авари и хуни. Ст. Загорчинов, ЛСС, 152. На Черни връх дебелината на снега е достигнала един метър. △ Дебелината на стоманените въжета е достатъчна, за да издържат голям товар. △ Буквите на плаката имат различна дебелина.

2. Само ед. Качество на дебел човек; пълнота. Отец Неофант бе със среден, почти нисък ръст и затова дебелината му се хвърляше на очи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 137. Методи я гледаше с досада:.. И я ненавиждаше:... и за дебелината ѝ, и за бисерния гердан на тройната шия. М. Грубешлиева, ПП, 218. Дядо Либен продължил да живее по ергенски калъп и само старостта и дебелината биле в състояние да го накарат да седне при домашното огнище. Л. Каравелов, Съч. II, 41.

3. Само мн. Горните дебели месести части на бедрата. В дознанието и следствието калугерът се оплакваше, че му скубал [обвиняемият] космите на брадата един по един, мушкал го с шило в дебелините и прочие... К. Константинов, СЧЗ, 35. Впусна ся връз бея, мушна и него, рани и Стаматя в дебелините и като строши вратата, изскочи като светкавица. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 201.