ДЕБЕЛОГЛА̀В

ДЕБЕЛОГЛА̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Пренебр. 1. Който безогледно и упорито държи на своето; упорит, непреклонен, твърдоглав, инат. Дотегна му да убеждава неразбрани, дебелоглави хора, да дава съвети, които не се изпълняваха. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 356-357. — От българската буржоазия сега искаме една дребна отстъпка, но тя е толкова дебелоглава, че очаква да заиграе по гърба ѝ дебелата сопа. А. Каралийчев, НЧ, 56.

2. Рядко. Който трудно схваща, разбира; глупав, прост, тъп. Обикновено гражданите са наричали всеки селянин дебелоглав, а селяните пък са наричали грък всеки облечен в граждански дрехи. Б. Пенев, НБВ, 11.

Списък на думите по буква