ДЕБЕЛОКЛЮ̀Н

ДЕБЕЛОКЛЮ̀Н, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който има дебел клюн; деблелоклюнест. Видя Орелът още как въздушното ято на дебелоклюните птици прелетя над върха и кацна на бориковите клони. Н. Хайтов, ПГ, 28. Видях как дебелоклюна чинка кълвеше единия край на отчупен кактус / .. /, докато игуаната гризеше другия край на същия къс. Н. Боев, Г, 107-108.

◊ Дебелоклюна чучулига. Вид пъстра кафявосивкава чучулига с къса и масивна човка. Melanocorypha calandra. Дебелоклюна кръсточовка. Вид кръсточовка с едра човка. Loxia pityopsitacus.

Списък на думите по буква