ДЕБЕЛОКО̀Ж

ДЕБЕЛОКО̀Ж, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има дебела кожа. Той загрубя. Меките дългопръсти ръце станаха твърди, дебелокожи, хванаха слинове. Д. Немиров, Б, 194. Обикновено се смята, че от всички животни на земята най-дебела кожа има слонът. Това обаче не е вярно... Най-"дебелокожото" животно обаче е хипопотамът. Неговата кожа е дебела 25 мм. ВН, 1960, бр. 2678, 4.

2. Прен. Пренебр. За човек — който не проявява чувствителност; нечувствителен, безчувствен. — Дере ги!... — отвърна Джони, като хвърли сърдит поглед към дебелокожия, безчувствен към опасностите Баташки. Д. Димов, Т, 242. Дебелокожият каруцар усети, че става нещо неприятно. Той се поокашля и пресегна за камшика си. К. Калчев, СТ, 128. // Невъзприемчив. Коткам ги, съветвам търпеливо да не погубват душите си.. Ама какво разбират от божественото тия дебелокожи селяни? Ц. Лачева, СА, 44.

Списък на думите по буква