ДЕБЕЛООК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕБЕЛОО̀К, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Пренебр. Който няма срам, който проявява дързост, нахалство; безочлив, безсрамен, нахален. Наш Иванчо, като един дебелоок гостенин, без да попита искате ли гости,.., вмъкна са в къщи и отиде право у поповата стаичка. Ил. Блъсков, ПБ III, 65. — Ами таз тука — зашепна баба Дешка, като сочеше с пръст заспалата стринка Гуна. — Дебелоок, дебелоок свят, Тръпке! — Де едно време вдовица да пометне дума на чужд мъж. Срам! А сега... Ц. Церковски, Съч. III, 44.