ДЕБЕШКО̀М

ДЕБЕШКО̀М нареч. Остар. и диал. Дебнешком. Хаджията тоя път се полуизвърна и погледна дебешком. Зад него стояха Драга и Светлина. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 118. В същия час малкото дете,.., като се събуди от сън, заплака, а Джехад, като се боеше да не събуди то ханъмите, тръгна дебешком към люлката,.. с намерение да го задуши. Св. Миларов, СЦТ, 104.

Списък на думите по буква