ДЕБИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕБЍЛ м. 1. Мед. Човек, който страда от дебилност (в 1 знач.).

2. Прен. Пренебр. Глупав, ограничен човек. И най-тъпият абсурд може да получи плът, да отпечата внушителни следи.., да се вреди за свое място в историята. Прочее дебилите нееднократно са играли роля в нея. В. Мутафчиева, БС, 56. — Такъв дебил като теб рядко се среща — десет пъти ти повтарям едно и също нещо и ти пак не схващаш.