ДЕБИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЕБЍТЕН2, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни. Финанс. Прил. от дебит2. Дебитно салдо.
◊ Дебитна карта. Финанс. Вид лична разплащателна магнитна карта, с която може да се теглят пари от банкомат и да се извършва безкасово разплащане, като за разлика от кредитната карта не е разрешено тегленето на суми, по-големи от наличните в банковата сметка на притежателя ѝ. Всеки ще може да провери какви са сметките му и да преведе сумата чрез дебитната си карта по банкомат. 24 часа, 2001, бр. 66, 32. Хит на пазара днес е уреждане на сметките с "Топлофикация" и "Енергоснабдяване" с дебитна карта и Интернет. 24 часа, 2000, бр. 316, 37. Дебитните карти се използват при заплащане на стоки и услуги по Интернет.