ДЕБЍТЕН

ДЕБЍТЕН1, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни. Спец. Прил. от дебит1. Дебитни загуби при преминаването на течности през работното колело на машината.

ДЕБЍТЕН

ДЕБЍТЕН2, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни. Финанс. Прил. от дебит2. Дебитно салдо.

◊ Дебитна карта. Финанс. Вид лична разплащателна магнитна карта, с която може да се теглят пари от банкомат и да се извършва безкасово разплащане, като за разлика от кредитната карта не е разрешено тегленето на суми, по-големи от наличните в банковата сметка на притежателя ѝ. Всеки ще може да провери какви са сметките му и да преведе сумата чрез дебитната си карта по банкомат. 24 часа, 2001, бр. 66, 32. Хит на пазара днес е уреждане на сметките с "Топлофикация" и "Енергоснабдяване" с дебитна карта и Интернет. 24 часа, 2000, бр. 316, 37. Дебитните карти се използват при заплащане на стоки и услуги по Интернет.

Списък на думите по буква