ДЕБЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕБЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който дебне, следи; дебнещ. Неприятно впечатление правеха особено очите му, с лих и деблив поглед на хищен звяр. Ив. Вазов, Съч. ХII, 106. Дебливият евреин вървя крадешком по следите на дружината дори до селцето. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 102.

2. Който е свързан с дебнене, следене. Ако правителствата имат над себе си и над действията си винаги дебливия надзор на общественото мнение, опозициите имат развързани ръцете си, за тях не съществува юздата на отговорността. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 235. И прожектор изведнъж процепи / с полегат шип той пълен мрак, / .. / Светлина предателска, деблива, / пъпли вред. Бл. Димитрова, Л, 291. // Предпазлив, тих, безшумен. Често ми се чинеше, че различавам в тях човешки говор и дебливо почукване на капака. Ив. Вазов, Съч. ХII, 81-82. Дебливи стъпки.