ДЕБОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀБОМ нареч. Диал. Дебнешком; дебном, дебно. Госпожа Хрисодактилица излезе из стаята,.., слезе дебом низ стълбата и излезе из къщи, без да я съгледа някой. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 101. И двамата се свиха зад драките на връх рида и дебом заизничаха към потъмнелите ливади, прострени чак зад границата оттатък. П. Тодоров, И II, 33. ^● Нар.-поет. дебом дебя. — Я се не бой, Нишлим Муста бего! / Това не е люта алетина, / но това е Момчил добър юнак. / Дебом деби да го издебиме, / издебиме, сабля докачиме, / и па после раци увържеме! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 221.