ДЀВА

ДЀВА ж. 1. Остар., сега поет. Девойка. Прекрасен е видът на дева млада, / излязла из бистрите вълни. Ив. Вазов, Съч. II, 67. Нощта е тъй свежа, и в сенките нейни / пристъпват възкръснали странни мечти, / ту образ на дева жадувана грейне / ... ту плахо се мерне в одежди жалейни / на минало щастие призрак любим. Хр. Смирненски, Съч. I, 8. Над клокочещите бездни / черен кораб се люлей / .. Там на него чудна дева / бди с закичено чело. Н. Ракитин, С II, 30. "Намислихме да те ожениме / и в старост се наша утешихме. / Найдохме ти и дева избрана, / с благородство дому нашем равна." К. Огнянович, ЖА, 23. Седи дева накрай море / на студено камъченце, / вади ружа низ пазуха / и я фърли във морето. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 66.

2. Остар. Девственица. Веста,.., олицетворява домашното огнище и затуй неин символ бил огънят. В нейния храм постоянно се поддържал свещеният огън от жреците или весталките, които давали обет да пазят себе си за сякога деви. Н. Михайловски, РВИ (превод), 191. // Епитет на калугерка. Гласът на монаха отново прозвуча: — Теофило! Дево Теофило! Ст. Загорчинов, ЛСС, 65.

3. Само ед. Астрон. Нечленувано, като собств. Едно от дванадесетте съзвездия на Зодиака, в което е разположена точката на есенното равноденствие. А звезди са следните, що ги познават селци и овчари. Светливая звезда, коя изтича вечер от изтока,.., назоваят я Вечерня.. Подир нея изтича от вечер звезда, назоваемая Мома или Дева, коя е срещу пладне. Г. С. Раковски, П I, 2.

4. Само ед. Нечленувано, като собств. В астрологията — шестият знак от зодиака, зодия на месец август. Роден под знака Дева.

◊ Дева Мария и (съкр.) Дева в обръщ. или с опред. Рел. Майката на Иисус Христос; Богородица. След шест месеца, откакто благовести ангел Гавриил на Захария за бъдещето раждане на сина му,.., Бог проводи същия ангел в Назарет при Дева Мария. Н. Михайловски, ССИ (превод), 103. Едно време той обичаше да ходи на черква, знаеше черковния ред, черковните песни. И сега,.., той пееше: ‑.. Чистая Дево, радуй ся.. Твой син воскресе тридневен от гроба. Й. Йовков, ЖС, 123.

ДЕВА̀

ДЕВА̀ частица. Остар. и диал. Нали. Дошла тук да ни се показва, че ние, дева сме селенки, толкова не отбираме. Ил. Блъсков, К V, 1886, кн. 14, 39. Ама хората щели да рекат, че съм стара; ех, па и той дева не ще бъде млад, я? — хелбете ще си бъдем акрани. Д. Войников, КЦ, 21.

Списък на думите по буква