ДЕВАЛВА̀ЦИЯ

ДЕВАЛВА̀ЦИЯ ж. 1. Финанс. Парична реформа, при която официално се понижава стойността на паричната единица, като се намалява по законодателен път златното ѝ покритие или се понижава курсът на книжните парични знаци по отношение на златото или на чуждестранната валута; девалоризация, девалвиране, девалоризиране. Защо му бяха нему франкове, когато утре една девалвация можеше да ги превърне в купчинка хартишки. А. Гуляшки, Л, 497. Уругвай, съгласно предложенията, трябвало да проведе девалвация, да намали митата върху внасяните стоки и да открие широк достъп за американските стоки. Т. Димитров, У, 35. След девалвация цените на стоките се повишават, което води до намаляване на реалната работна заплата.

2. Реално обезценяване на паричната единица в дадена държава вследствие на икономически затруднения, на свиване на пазара, намаляване на покупателните възможности на населението, промяна на валутния курс и др.; девалоризация, девалвиране, девалоризиране. Девалвацията на италианската лира стигнала до 20-27 процента през последната "гореща 1977 год." А, 1978, кн. 37, 52.

3. Прен. Книж. Загубване, изчезване на значимостта, важността, ценността на нещо; девалоризация, девалвиране, девалоризиране. През последните 45 години сме свидетели на непрекъсната девалвация на човешката личност. Дем., 1990, бр. 46-47, 5.

— От нем. Devalvation през рус. девальвация.

Списък на думите по буква