ДЕВЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀВЕР м. 1. Брат на мъжа по отношение на съпругата. — Вие не сте ли за преглед! — Не, ида да се видим, па и за нашата докторка да поприказваме.. Аз съм ѝ девер, мъжов брат, значи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 143. Цанко, девер на стопанката, живееше при брат си — черковния клисар. П. Стъпов, ЖСН, 234. В Жеравна младата булка 40 дни след сватбата нямаше право да погледне свекър и девери. Ив. Хаджийски, БДНН II, 125. Драганке, синко Драганке, / ако те земат за снаха, / на свекър хатър да гледаш, / .. / на зълви и на девери. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 47.

2. Диал. Момъкът, обикновено по-малък брат на младоженеца или негов роднина, близък приятел, който води булката, когато младоженците отиват да се венчаят, и се грижи за нея по време на сватбата; шафер. Потеглили. Най-напред гайдарят, след него канениците с бъклици в ръце, че деверът с булката от лява страна и отдясно с хоругвица — бяла кърпа на прът с ябълка горе, окичена с цветя и варак. П. Росен, ВПШ, 162. Деверите и всички другари на младоженеца се струпаха пред стаята, дето беше младоженката с другарките си. Д. Талев, ЖС, 319-320. — Чичо ме кани, мамо, / девер да стана, / девер да стана, мамо, / Станка да водя, / Станка да водя, мамо, / в нови черкви. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 201.

◊ Дървен девер. Диал. Гроб. Заминавам / замина с девер. Диал. Подкарват ме под стража.