ДЀВЕРКО

ДЀВЕРКО м. Диал. Гальов. Девер. Па добила Елена невеста — / не е рожба като сека рожба, / на е рожба като ясно слънце: .. / Почуди се Андреаш деверко / що да чини, какво да направи. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 142. Обръщение към девер. Снаха драгинко думаше: / "Драгинко, мили деверко, / във петък срещу събота, / децата да ми сберете, / на кръстопът ги доведи — / аз ще да дода, драгинко, / да дода да си ги зема." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 56. Невеста буди девера: / — Братче ле, Илко, деверко! / Я стани, братче, я стани. Нар. пес., СбНУ ХIV, 33.

Списък на думите по буква