ДЕВЕРОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀВЕРОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е на девер или е свързан с девер; деверски. Вчера си биле пет сватби, / пет калешки ся тръгнали, / всекиго си калесале, / коя кума, коя старосватка, / коя деверова майчица. Нар. пес., СбБрМ, 113. "Ей ви вазе, винаре, / винаре белограждане, / полек карайте кервана / да не ми платно сгазите, / че ми йе платно даровно — / за деверови ризици, / за свекър и за свекърва." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 231.

◊ Деверова трапеза. Диал. Гощавка у младоженика в събота преди сватбата, която дават деверите, като канят всички роднини на момъка и момата. Младата невяста,.., цяла неделя говя на свекъра и свекървата. В събота на деверовата трапеза те я простиха. Т. Влайков, Съч. I, 199.