ДЕВЕТИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЕВЀТИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. 1. Числ. поредно от девет. За девети път през тоя месец отивам да посрещам. Ако искаш повярвай, ако искаш, съжали ме. Чудомир, Избр. пр, 190. Кой може, и с слова обикновени, / таз кръв и рани да изобрази, / чий страшен вид очи ми ужасени / в долината девета порази? К. Величков, Ад (превод), 227. Ой изсуши ти и младост / и здраве, — / сух ме ти явор направи: / легнал съм, либе, от осем години, / а и деветата ще мине. К. Христов, ВС, 10. Тодор Тодорки продума: / "Либе Тодорке, Тодорке, / сега девета година, / ка сме се с тебе земале, — / от сърце рожба немаме, / ни мъжка, либе, ни женска. Нар. пес., СбНУ XLVI, 111-112. Девета симфония от Бетховен. ● Само м., нечленувано. Самост. или в съчет. с името на съответния месец. За означаване на дата — деветия ден от месеца. На девети април заминаваме. Изпитът ми е на девети. ● Само м. Към име на владетел или висше духовно лице — за отличаване от предходния със същото име. Папа Пий девети.
2. Само ср. Като въвежд. дума девето. Книж. При изброяване, изреждане в писмено или устно изложение — на следващото по ред място след осмото.
3. Като същ. девета ж. Една част от нещо, разделено на девет равни части. При умножението на една девета с числото осемнайсет се получава цялото четно число две.
◊ Девети септември и (съкр. разг.) Девети. Денят, в който през 1944 г. в София чрез държавен преврат (извършен от офицери и привърженици на политическия кръг "Звено", в присъствието на съветски военни части) се установява управление на Отечествения фронт, подготвящо периода (до края на 1948г.) на завземане на властта от Българската работническа партия (комунисти), на замяната на монархията с република и на началото на строителството на социализма. Девети юни. Денят, в който през 1923 г. се извършва военен държавен преврат, с който се сваля от власт правителството на Ал. Стамболийски.
? Влача опашката си до девета рода. Разг. Продължавам да съществувам много дълго време. Девета глуха. Разг. Незначителна, безперспективна служба, пост в служебна или партийна йерархия, които не дават възможност за изява, развитие, напредък. Местни хора предричаха фиаското на Бисеров още преди месец-два, когато негови хора започнаха да се озовават в девета глуха. 24 часа, 2000, бр. 293, 10. Девета дупка на кавала; роден на деветата дупка на кавала.
Разг.; девета дупка на дудука. Диал. Човек, който няма значение, влияние, ненужен, излишен човек. Какво можем да направим ние? Бръсне ли ни някой? Не сме и деветата дупка на дудука. Кр. Григорив, ТГ, 22. Девета разкладка. Разг. Изобилно и богато угощение, гощаване. Надвечер от ротната застава се завърна Арсо артелчикът и тоя път двете му мулета бяха натоварени с рядък товар: червени яйца, козунаци, агнешко месо и две бурета с вино. Това беше прочутата девета разкладка. Й. Йовков, Разк. II, 55. Деветата вълна; деветият вал. Книж. 1. Голяма опасност. 2. Най-висш подем на могъща непреодолима сила. Девети у плуга. Диал. Човек, който няма значение, влияние, ненужен, излишен човек. Деветият кръг на ада. Книж. Място, където човек търпи много мъки, страдания или изпада в тежко, лошо положение. До девето коляно; до девета рода. Разг. 1. До потомците от няколко поколения. Тежко въздишал и шушнел борът: "Не ме сечи! Рухна ли, добро няма да видиш до девета рода.." Но слуша ли безумна глава! Ст. Станчев, ПЯС, 110. — Добро прави,.., и отплата не тражи — .., оти добрината синур нема, слог нема — за нея се разказува и се знае през девет гори и планини,.., помни се до девето колено на род и корен... Е. Огнянова, НШ, 40. 2. Всички преки потомци на дадено лице от няколко поколения. Добре, ама каква ще е тая федерация с двама царе?.. Да вземем да утрепем единия, че да оставим другия, не иде. Царският род до девето коляно ще се лакоми за престола, все ще има кавги и разправии. П. Вежинов, ЗЧР, 41. Баща ми, дядо ми и прадядо ми — чак до девето коляно — все попове. А. Гуляшки, МТС, 336. 3. В съчет. с гоня (преследвам и др.). Докато е жив някой и докато са живи най-далечните му потомци. Никой с пръст не ме е закачил, а той да ме удари,.., ще го гоня до девета рода! Й. Йовков, Ж, 1945, 44. Враговете си той преследваше до девето коляно, отмъщаваше им, както можеше и както знаеше. Г. Караславов, Тат., 127. До девето небе, превъзнасям. Разг. Извънредно много, прекалено (превъзнасям). Като Симеончо преди девети, живея. Разг. Безгрижно, хубаво, волно (живея). На деветото небе съм. Разг. Чувствам се много доволен, щастлив. Друга на моето място днес, когато го посрещаха като един цар, би била на деветото небе от драгост, а аз сякаш планина имам въз мене. Ив. Вазов, Съч. XXI, 20.На деветото небе, чувствам се (почувствам се). Разг. Много добре, отлично, чудесно (се чувствам). Морозов изскочи от шубрака, ръкува се с дядо Петко и го покани да седне. Старецът се почувствува на деветото небе. К. Ламбрев, СП, 290.