ДЕВЕТИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕВЕТЍНА¹, ‑та, числ. бройно. 1. За мъже или за мъже и жени — около, приблизително девет на брой. Деветина анархисти бидоха арестувани тази сутрин. С, 1894, бр. 1319, 1. Седнали са, мамо, / двама-трима момка, / кажи деветина,/ да ядат, да пият. Нар. пес., СбВСт, 121.

2. Диал. Деветима. От деветина братя / и девет мили чада / остана той самичък / на този свят да страда. К. Христов, ПВ, 52. Ний сме братя деветина, / девет сме къщи правили. Нар. пес., Христом. ВВ II, 241. Бре тичете, мои бракя, / мои бракя деветина, / а чичови десетина, / уловете лудо-младо. Нар. пес., СбНУ XLIV, 454.

ДЕВЕТЍНА² ж. 1. Обикн. с числ. бройно. Една част от нещо, разделено на девет равни части; девета. Колко е петината, седмината, деветината на 126, 315,.., 945. К. Кърджиев, А, 63. Деветината на 90 е 10.

2. Само мн. Разг. Помен за умрял, който се прави на деветия ден след смъртта му. Тежки бяха нощите след погребението .. На Минча тачи и третини, готви се да му тачи и деветини, и четирийсе, а на нея [старата] гълчи такива тежки и отровни думи. Г. Караславов, Тат., 11-13. Братята отслужиха деветини за погубения старец, изядоха по една паница варено жито. А. Каралийчев, ПГ, 22. Не труди се свещ да палиш / ни тамян да ми кадиш; / деветини да ми правиш / коливо да ми вариш. П. Р. Славейков, Лет., 1876, 157.

3. Диал. Кръстец от девет снопа (Н. Геров, РБЯ).

◊ Бабини деветини. Разг. Празни приказки, измислици. — Приятелю Гено,.., — без докачение, ама ще река, че туй е,.., бабини деветини. Отде ще ти познае едно птиче какво ще се случи. Й. Йовков, ВАХ, 12. За миг ѝ минаха през ума всичките ония бабини деветини за оживяване на мъртъвци и вампири. Ст. Даскалов, ЕС, 159.