ДЕВЕТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕВЀТКА ж. 1. Цифрата 9 (IX); деветица, деветорка. Изпуснал си деветката и затова не ти излиза отговорът на задачата.

2. Разг. Карта за игра с девет знака; деветица, деветорка. Попът седеше в кухнята и гледаше как попадията нарежда картите. Пак пика асо му се падаше, пак спатия десетка и спатия деветка. Ст. Димитров, ЗС II, 680. Гола деветка.

3. Разг. Превозно средство (трамвай, автобус) с номер девет; деветица, деветорка. До завода може да се отиде с деветката.