ДЕВЕТМИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕВЕТМЍНА, ‑та, числ. бройно. Остар. и диал. За мъже или за мъже и жени — девет души; деветима. А какво стана с Калофер?.. Хайдутите го изоставиха. Само деветмина го послушаха, но и в техните очи падна, както в очите на всички. М. Марчевски, П, 78. В гората беше околийската чета. Имаше там една скрита колиба и деветмината въоръжени мъже се криеха в шубраците около нея през целия ден. Д. Талев, И, 272. Снощи турци в село влезли, /.., / де по двама, де по трима, / у Станкини деветмина. Нар. пес., СбВСт, 67.