ДЕВЕТСТОТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕВЕТСТО̀ТИН, ‑тѐ и (диал.) ‑тя̀х, числ. бройно. 1. Число, което се състои от девет стотици. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Деветстотин е четно число. △ Деветстотин се дели на три без остатък. б) В съчет. със същ. За означаване на количеството от толкова конкретни предмета. Проговори ореовски алане: / "Кое че се лудо младо найме / да издои деветстотин кози / и наеднъж млеко да изпие?" Нар. пес., СбНУ XLIV, 40. На обекта работиха деветстотин бригадири — студенти от София. в) С числ. бройно осемстотин: осемстотин-деветстотин и (разг.) осем-деветстотин. За означаване на приблизително количество, ограничено според числителните от това съчетание.

2. Като същ. ср. Писменият белег, цифрата 900. В лявата част на таблицата красиво е написал деветстотин.