ДЕВЍЧЕСКИ

ДЕВЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който принадлежи на девойка, девица; девичи. Зелената и дългата шума на прасковите и на кайсиите, които приличат на най-разкошната коса на най-хубавичката девическа главица, пущале така също от себе си миризмица и утринна па̀ра. Л. Каравелов, Съч. II, 91. Стан девически прегръща / в сладък мирис от цвят. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 36.

2. Който е присъщ, свойствен на девица, на девойка, на девственица; девичи. Силно я вълнуваше споменът за него — тя го видя в малката си стаичка на третия тавански етаж на хотел "Македония" несръчен, срамежлив, с някакъв девически свян в очите. Д. Спространов, С, 219.

3. Който е предназначен за девица, девойка; девичи. Бяхме към горната алея на градината. По стръмния път зад девическата гимназия и градината,.., слизаше файтон с подплашени коне. Сб??СЕП, 318. Игривостта на младата девойка извира непосредствено от жизнената природа на актрисата. Будевска мисли, че играе на сцената на девическия пансион във Варна. Ст. Грудев, АБ, 109. Файтонът изкачваше последната височина. Виждаше се девическият манастир в долчинката под селото. В. Геновска, СГ, 215.

4. Който е съставен от девици, от девойки. Девически хор. Девическа бригада.

ДЕВЍЧЕСКИ

ДЕВЍЧЕСКИ. Нареч. от прил. девически (във 2 знач.). Филип гледаше след нея — фигурата ѝ, дребничка и девически стройна, се изгуби в навалицата на плажа. Ем. Манов, БГ, 165.

Списък на думите по буква