ДЕВИЧИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕВЍЧИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Девически. Прекрасният девичи образ,.., огрян от мартенското слънце, .., се изправи срещу минаващия край нея другар. З. Сребров, Избр. разк., 97. На петнадесет години тя се омъжила и върху крехките девичи плещи паднало тежкото семейно бреме. Ал. Гетман, ВС, 340-341. Девичите вълнения, който обхващат Татяна в очакване да чуе присъдата на Онегин, Пушкин предава със забележителен психологизъм. Лит. X кл, 20. Ние ще им изложим .. промените, що са се случили през миналата учебна година, относително до учителското тяло, до учениците на централното, както и на девичето и първоначалните тукашни училища. В. Берон, С, 3.