ДЕВЛЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕВЛЀТ м. Остар. и диал. Държава, страна. Друг един ходжа на беглишките хармани,.., прогласил пред пленените жени и башибозуците, че "каурското се вече свършило, че по всичката земля на девлета не останал ни един каурин и че поляната от бившето село Батак ще се посее с ечемик за конете на правоверните!" Ив. Вазов, Съч. XVI, 109. Стара ханъма, толкова стара и съсипана, че дори не крие лицето си с яшмак, вика пискливо: — Вай, вай... Един ден тия дървени топове ще станат железни и ще съсипят девлета ни... Хр. Бръзицов, НЦ, 187.

— Тур. devlet. — Друга форма: довлѐт.