ДЕВО̀ЙЧЕ

ДЕВО̀ЙЧЕ, мн. ‑.та, ср. Умал. гальов. от девойка. Селянинът имаше мъничка дъщеря. Милица, десетина-дванадесетгодишно девойче със светлоруса коса. П. Вежинов, ЗЧР, 41-42. До вратата се бе изправило най-голямото му момиче — .. Табакът влезе, като се приведе под ниския за ръста му горен праг на вратата, а девойчето безшумно я затвори след него. Д. Талев, ГЧ, 296-297. Тези девойчета не са прочели нито една книга, не са разменяли приказка с мъж, не знаят какво е град, радио, трамвай... Н. Стефанова, РП, 99. Гальов. Обръщение към девойка. — Искаш ли да поплаваш? — каза той, като се огледа.. — Искам. — Добре, а как се казваш, девойче? — Роза. П. Льочев, ПБП, 24. Девойче, девойче, / де гиди пъстро пиле усойче! / Сив сокол се в небе

вие — / бекяр-туджар сив сокола / в небе вие, в сърце бие! Ц. Церковски, Съч. I, 155.

Списък на думите по буква