ДЕВО̀ЙЧИН

ДЕВО̀ЙЧИН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Девически (в 1 знач.). Пред него пламнаха зелените очи на момичето и повторно сърцето му затрепера като птиче крило. Но изведнъж видението на Кратово замени отровните девойчини очи. А. Каралийчев, ПГ, 107. Отстрани на девойчин баща, когато ся е представлял някой си момък да поищи дъщеря му в брак, обявлявало ся е по околошните места, че ще жени дъщеря си. Г. С. Раковски, БС I, 156. Сберете се у ладна меена, / та земете шамшир огледало, / та се сички наред огледайте, / изберете юнак над юнака, / който носи девойчино лице / и си носи бре юначко сърце. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 55.

Списък на думите по буква