ДЕВО̀КЯ

ДЕВО̀КЯ1 ж. Диал. Двоянка1.

ДЕВО̀КЯ

ДЕВО̀КЯ2 ж. Диал. Девойка. Марко пита коня дуралиа: / "Що е това из вити друмове?" / А коня си на Марко говори: / "това си е бре Гина девокя, / дека иде тебе на сръдито, / че не си я на госке позвало." Нар. пес., СбНУ XLIV, 5. А гора си на Марко говори: /../ У девоки девокя личеше,/ като вика, за тебе зборува: /"Кам те, Марко, кам те, Кралевино,/ кам те, Марко, сега да ме видиш?" Нар. пес., СбНУ XLIV, 34.

Списък на думите по буква