ДЕВСТВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀВСТВЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от девствен; девство, целомъдрие, непорочност, непокътнатост, чистота. Тя бе момиче, с което човек можеше да се покаже навсякъде .. Същевременно от нея лъхаше нещо топло и нежно, което Бимби отдаде изцяло на непокътнатата ѝ девственост. Д. Димов, Т, 93. — Това се случи през младостта ми. Аз не познавах още жените. Може би моята неопитност и свянът на чистата девственост беше причината на това. Ив. Карановски, Разк. I, 73. Свещеникът трябваше да благослови девствеността на невестата. Й. Радичков, ПЦ, 60. Само следи от копитата на дива коза накърняваха девствеността на тая пряспа. Ив. Вазов, Съч. XV, 62. И печалният Ито-Арашита-Ра мислеше как пращяха полиците от томовете на книгата му и напразно очакваха милостива ръка на любопитен читател да ги поосвободи от товара, под чиято девственост пращяха от толкова години насам. Ив. Вазов, Съч. XII, 63.