ДЕГЕНЕРАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕГЕНЕРА̀Т м. 1. Биол. Организъм, който е изгубил или влошил някои от биологичните си качества, признаци; изроден организъм.

2. Книж. Духовно изроден човек. На 40 километра от Клуж спряхме в едно кооперативно стопанство, чиято земя в по-голямата си и най-плодородна част е принадлежала от векове на някакви си унгарски барони. Сега последната им издънка, пълен дегенерат, живеел в Клуж от продажбата на остатъци от покъщнина и скъпоценности. Г. Белев, КР, 41. Ние видяхме Толстоевата сатира "Плодовете на просвещението". На сцената не излязоха артисти, а се появиха живи хора, незабравими образи, такива, каквито ги е срещал самият Толстой по селата край Ясна поляна и в московските дворци: дегенерати,.., безделници,.., мужици без земя. А. Каралийчев, С, 120-121.

— От лат. degeneratus 'изроден'.