ДЕГЕНЕРА̀ЦИЯ

ДЕГЕНЕРА̀ЦИЯ ж. 1. Биол. Влошаване, изгубване на ценните приспособителни или стопански качества на организмите в процеса на тяхното историческо или индивидуално развитие; израждане, дегенериране.

2. Биол. Разрушаване на органи или клетки в процеса на индивидуалното развитие на организма; израждане, дегенериране. Характерни са старческите изменения във висшите животни и човека. При тях става дегенерация на тъканите,.. Извършват се промени в главния мозък,.., разрушават се нервни клетки и техните израстъци.

ОБиол. X кл, 90. И наистина всички изследователи са съгласни, че раковата дегенерация се дължи на дълбоки и непоправими изменения, които настъпват в хромозомния апарат на живата клетка при облъчване. Вл. Андреев, АЕ, 52.

3. Книж. Духовно израждане при човека и човешкото общество; дегенериране. Не се ли проявява класата във възтъпичкото сечиво на мозъка му, в унаследена леност, която разкрива дегенерацията на колониалната си природа, привикнала да разрешава мъчнотиите си с чужд мозък и с чужди мишци. З. Сребров, Избр. разк., 180.

— От фр. dégénération.

Списък на думите по буква