ДЕГИЗЍРАН

ДЕГИЗЍРАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от дегизирам като прил. Книж. Който е с променен външен вид с цел да не бъде разпознат или да прилича на определено друго лице. Те приели всичко това като остроумна шегаджийска маскировка и били сигурни, че дори Лина е умело дигизиран мъж. Eм. Манов, ПУ, 237. Освен това в дрехите на убития другар щеше да върви с мене дегизиран като четник един подофицер. Н. Хайтов, ДР, 190. Хорът бил образуван от дигизирани лица, представляващи сатири, нимфи и разни други божества, другари и спътници на Диониса. БР, 1931, кн. 4-5, 142-143. Каламов се прибра в стаичката зад кулисите, дето дегизираните герои разговаряха разпалено за пиесата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 448.

Списък на думите по буква