ДЕГОДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀ-ГО̀ДЕ нареч. Диал. Където и да е. — Ще отвървявам напред полека-лека. — Добре, добре, синко. Ще ми си дружинка барем до де-годе. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 33. Турци Марийки думаа: / — "Иди, Марийке, по‑

играй, / поиграй оро българско." / И Марийка си отиде, / не са фана де-годе, / най-са фана до двата момка. Нар. пес., СбВСт, 79.