ДЕГРАДАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕГРАДА̀ЦИЯ ж. Книж. 1. Постепенно загубване на някои свойства или качества или влошаване на техните характеристики; деградиране. Парентералните инфекции.. оказват вредно влияние върху целия организъм и смущават нервно-регулаторните механизми на храносмилането, довеждат до качествена деградация на ферментообразуването. К. Рашков и др., ДБ, 185. Скоростта на деградация на покритието от клuматичните въздействия е 0,25 мм за няколко десетилетия. Орбита, 1991, бр. 2, 9. При продължително температурно въздействие се наблюдава деградация на пектина. // Постепенна промяна на личните качества при човека, на поведението и морала му в отрицателна посока; нравствен, морален упадък, деградиране. Наркоманите са безволеви същества, неспособни за напрегнат физически или умствен труд. Настъпващата у тях физическа и морална деградация ги обезличава като пълноценни трудови хора. Н. Тонкин, НЗЛ, 23. Наистина, свободен ли е човек, когато съществува глад, безправие, лихварство, проституция, социални болести, обществена деградация? Тези проблеми той [Ив. Ст. Андрейчин] е поставил в разказите си "Ненагледвано", "Чужди грехове", "Подранили". Ив. Богданов, СП, 179.

2. Рядко. Понижаване в служебно отношение, чин, степен.

— От фр. dégradation. — Св. Н. Миларов, Спомени от Цариградските тъмници, 1881.