ДЕГРАДИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕГРАДЍРАМ ‑аш, несв. и св. Книж. 1. Непрех. Постепенно загубвам някои свойства или качества или влошавам техните характеристики; израждам се. В миналото.. не са взели мерки за запазване структурите на почвите и голяма част от тях са деградирали. Г. Костов и др., К, 43. Матей си мислеше, че язвата му е деградирала, че стомахът му е обзет от метастазите на рака. К. Колев, М, 66. Неси помълча един миг. — Според Кавендиш, какво става с човешкия ум? — попита той неохотно. — Развива ли се или деградира? — Едновременно се развива и деградира. П. Вежинов, БГ, 159. // Постепенно променям личните си качества, поведение, морал и под. в отрицателна посока; търпя нравствен, морален упадък. Маргарита, със своите болезнени амбиции, направо ми е дотегнала, а Елена с всеки изминат ден деградира и се превръща в една обикновена махленска клюкарка. Й. Попов, СЛ, 147.

2. Прех. Довеждам до деградация, до израждане някого или нещо. Друго едно печално обстоятелство — то произхожда от самия характер на нашите политически борби — деградира още повече българското красноречие. С. Радев, Худ., 1909, кн. 1-2, 15. "Такива ли бяха в окопите? Не! Там бяха хора, българи. Сега — нищожества. Невидима ръка ги деградира." Г. Стаматов, Разк. I, 75. Тукашните неблагоприятни климатични условия деградират зелените насаждения и затова се налага периодично да бъдат подменяни с нови.

3. Прех. Понижавам в служебно отношение, чин, степен. — Хубаво ми постлахте вие, господинчо! Не слушахте моите съвети и нареждания. А деградирали ви? Оставаше да ви обръснат и мустаците. Любувайте се, господа, на нашия позор — каза той, като забеляза, че Кантарджиев е без пагони. Ем. Станев, ИК III-IV, 473. деградирам се страд. от деградирам във 2 и 3 знач. Според данни на някои автори при оставяне на раздробена, но неподгрята доматена маса на въздух в продължение на 10 мин. до 70% от съдържащия се в нея пектин се деградира. М. Киров, ТК, 35.

— От фр. dégrader през нем. degradieren.