ДЕДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕДА̀, зват. дѐдо, м. Диал. Дядо. Гледах го [Балчо] аз сега, че гледах и нивата. Останала е тя от баща и деда. А той ще я изтърве — Балчо! Прахосник ли беше тоя баща, пияница или що? А. Страшимиров, А, 529. Баща ми са е наричал Хитов за това, защото на деда ми името е било Хито. П. Хитов, МП, 3. Селска "рода" състои от стопан, стопанка, татко, майка,..; деда, баба, кум, кума, кумашин, кумашинка. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127. — Той ограби деда си и шуреите си. Т. Влайков, Съч. III, 98. — Чуйте мене, три иляд сватове, / и вийека немечки юнаци, / що че деда на зет да ариже: / аризувам три града немечки. Нар. пес., СбНУ XLIII, 141.