ДЀДЕНЦЕ

ДЀДЕНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. от дядо. Едно деденце, дребно и съсухрено, бавно крачеше под тежестта на чувалчето, преметнато през рамото му. Гальов. Обръщение към стар човек, дядо. — Дядо, ще ми позволиш ли да набера от твоята градина една кошница портокали за мама? Моля ти се, деденце! А. Каралийчев, ПГ, 92. — Ама изплаши се, деденце, а? — ухили се той, като се навеждаше към стария овчар. Д. Ангелов, ЖС, 162.

Списък на думите по буква