ДЕДИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕДЍ мн., ед. няма, м. Много отдавнашни, далечни дядовци; предци, праотци. — Кога и откъде е дошъл моят род, вече не помним, разправяме само приказките, които ни оставят от поколение на поколение дядовците ни. Само едно е твърдо и видно — че не сме от тукашните хора. — Ти разказвай за приказките на дедите ви! — прекъснал го Росен. Н. Каралиева, ЗБ, 30. Едно време нашите деди са правели чешми по пътищата и мегданите, давали са пари за училища, пращали са студенти да учат в странство. Й. Попов, СбХС, 1976, 190. Ако би човек пожелае да си състави точно и истинно понятие за старий войнствен дух, с когото толкова се славили нашите деди, то той ще намери това в животът на родопчанинът. С. Шишков, ЖБ, 41. Сине мой, живей със светлий спомен / на родинолюбците-деди, / гражданин бъди ти сявга скромен, / честен в мисли и в дела бъди. Ст. Панчев, Стр, 9.