ДЕДКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀДКО м. Диал. Умал. гальов от деда; дядко. Малкият Санко, свит до тях, слушаше как дядо му разказва за старото време,.. Над нас все по-ярки и едри затрептяваха звездите. Една от тях се откъсна от небето и падна зад клоните на големия орех. — Дедко, видя ли, една звездичка изгоря! — посочи натам Санко. Л. Александрова, ИЕЩ, 287-288.