ДЀДНИНА, мн. няма, ж. Диал. Наследство от дядо; дедовина, дедовнина. Мъжка са ѝ рожба добила, / от сутрин рано проду‑
ма: /../ Царство ми й, мамо, деднина, / а везирството бащина. Нар. пес., СбВСт, 207.