ДЕДО̀ВНИНА, мн. няма, ж. Диал. Деднина, дедовина. Бог тя убил старий вуйко,/ что ми таксваш дедовнина! Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 390.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.