ДЕЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀЕ междум. Диал. За подкарване на добитък; дий. Боне Крайненецът впрегна пак Сивушка и Белчо и тръгна след ралото .. той размаха копралята и извика: — Дее, хайде, братя! Елин Пелин, Съч. I, 149. Остенът припука у ръцете му [на Тошо], па завърти, та по воловете: — Дее, Мурджо...дее, Сивчо! М. Георгиев, Избр. разк., 133.