ДЕЕСПОСОБНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЕСПОСО̀БНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Книж. Качество на дееспособен. Макар и твърде млад, още при първите крачки в обществото той показва забележителна дееспособност. Пр, 1952, кн. 5, 97.

2. Юрид. Способност на гражданина със своите действия да придобива права и да създава за себе си граждански задължения. С влизане на този закон в сила се възстановява дееспособността на лицата, които са поставени под ограничено запрещение поради разточителство. ОФ, 1949, бр. 1507, 4. Дееспособността и правоспособността се прекратяват със смъртта на физическото лице.

— От рус. дееспособность.