ДЕЗАВУИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЗАВУЍРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от дезавуирам и от дезавуирам се. Хаджистратев разполагаше с веществено доказателство — откраднатото портмоне.. Всичко това водеше така или иначе до дезавуиране на Зуйбаров, до снемане на дядо Магдо и в резултат до издигане на друг човек в другарския съд. М. Иванов, ВН, 1965, бр. 4229, 4.