ДЕЗЕРТЬОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЗЕРТЬО̀Р м. 1. Военнослужещ, който се отклонява самоволно, бяга от военна служба. По това време се разнесе слух, че Стойне Димитров от Самоковската махала избягал от фронта и пристигнал тук — в село. Наричаха го дезертьор. Кр. Григоров, Н, 200. Но офицерите от резервите имали заповед да проверяват гражданите и ако между тях се окажат военни дезертьори, да ги разстрелват на място. П. Славински, ПЩ, 473.

2. Прен. Лице, което се отклонява, не изпълнява своите производствени и обществени задължения. Каква е тази партия и кога е избрала тя за свое най-доверено лице г. Т. Иванчов? .. Това са вечните политически дезертьори, готови да съставят партия на всекиго, който е повикан на власт. Г. Георгиев, Избр. пр, 55.

— Фр. déserteur.