ДЕИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Филос. Религиозно-философско учение през XVII-XVIIIв., което признава съществуването на Бог само като първопричина на света, но отрича неговото съществуване като личност и неговото вмешателство в природата и обществото. Може да се проследи дългата поредица от философи и учени, усвоили и развили религиозните мисли и възгледи на Нютон през XVIII и XIX в., Съединяването на примитивния механически материализъм с деизма станало стандарт за твърде много естествоизпитатели от XIX в. Ив. Въжарова, ИН (превод), 219. — Това не са караници — рече наставнически поп Иван. — Водим много важни и сериозни спорове за атеизма и деизма. — За какво? — недоразбра Пандишпана. — Спорим за това да има ли църква или да няма — обясни му зетят. Г. Караславов, Избр. съч. II, 7.

— От фр. déisme.