ДЕЙКСИС —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀЙКСИС, мн. няма, м. Езикозн. Езикова категория, свързана с указателната функция или значение на някои части на речта, думи и др. Дейксис притежават личните местоимения, които посочват участниците в речевия акт, показателните местоимения и местоименни наречия като сега, тогава, там и др., които локализират действието във времето и пространството.

— От гр. δε?χίς ’посочване, показване’.