ДЀЙСТВЕН

ДЀЙСТВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. 1. Който действа, който постоянно върши нещо; деен, активен, енергичен. Противоп. бездеен, бездействен. Аз приех Ирина като положителен образ и внимателно проследих развитието на нейните действия. Ирина е най-действената от трите сестри. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 56-57. — Но ти не си действен човек, Бокенхаймер, трябва да се примириш с това, ти си само един велик, страдащ резонатор на всичко човешко... Л. Дилов, МСПА, 41. Имаше, разбира се, и моряци.., които много добре разбираха какво става .. осъзнаваха го ясно, но именно това им пречеше да бъдат действени и решителни. Е. Кузманов, ЧДБ, 6. Одобрена е била резолюция, с която се настоява за промяна в структурата на ООН, с оглед тази световна организация да стане по-действена и да отговаря на действителното съотношение на силите на света. ВН, 1960, бр. 2856, 3. // Който е присъщ на такъв човек. Той не очакваше такава сериозност и докато го гледаше, действеният му, авантюристичен дух надуши, че тук става нещо. Е. Кузманов, ЧДБ, 38-39.

2. В който има действие, който е основан, изграден на действието. Събитията от 1859 и 1860, навлизането на българския въпрос в по-решителна и действена фаза направиха Екзарх излишен. Т. Жечев, БВ, 66. Така, както е замислена, веселата случка със Заю изисква стегнат, действен разказ. ЛФ, 1958, бр. 8, 3. Прегледът активизира армията на младежите-творци в действен настъпателен поход към овладяване на съвременните технически и научни постижения. О, 1971, бр. 2, 3. Режисьорът .. изгражда един доста действен спектакъл с две-три интересно решени драматургични кулминации. НК, 1958, бр. 31, 3.

3. Който оказва въздействие, който въздейства. Не по-малко необходимо е артистът да познава основно езика, на който играе, да разкрива неговата действена сила. Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 6. Колкото занимателна да бъде една случка, тя представлява художествен интерес само когато бъде творчески осмислена и емоционално обогатена, за да добие действена сила върху живота на читателя. Ив. Богданов, СП, 281.

4. Който се проявява реално, на практика, който води до определен резултат; ефективен, резултатен. Контролът е действен, когато откритите слабости се отстраняват навреме и на място. НА, 1964, бр. 4767, 3. Известно е каква действена и мобилизи‑

раща роля играе хубавият разказ, поместен във вестника. ЛФ, 1958, бр. 12, 2.

— От рус. действенный.

Списък на думите по буква